© 2018 BOLD SHOWROOM - ALL RIGHTS RESERVED

Ирена Иванова

24.10 - 26.10 

Мълчаливо - Изложба на Ирен Иванова

B.S. : Можете ли да опишете работата си и с какво се занимавате?
Ирена: По професия съм лекар и това е нещо, на което винаги много съм държала. Занимавам се с лабораторна медицина, като същевременно и преподавам.


B.S. : Защо избрахте лекарската професия?
Ирена
: В това отношение съм ранно осъзната. Вече не помня точно защо и как съм се спряла на
този избор, но винаги съм искала да бъда лекар.


B.S. : Какво е д-р Иванова извън професията?
Ирена: Мисля, че съм по-спокойна, донякъде лежерна и малко отнесена. В работата ми има
някакво свръхконцентриране и извън професията съм по-разсеяна за неща като точен час
или дата например, изпускам самолети ... давам такива малки бъгове.


B.S. :  Кога за първи път хванахте четката и започнахте да рисувате?
Ирена
: В детските си години съм участвала в изложби, но след това изведнъж всичко спря за много дълго време. В известен смисъл имах някои трудности за преодоляване и доста се
отдалечих от рисуването. Бях забравила, че обичам да рисувам и може би, дори изобщо за
това какво обичам да правя. И пак така, изведнъж, всичко се върна. Усещам го като
завръщане към себе си.


B.S. : Къде се срещат медицината и изкуството?
Ирена
: При мен те се срещат в чувството, което влагам и в двете. Обичам да съм внимателна и
близко до най-доброто от мен, по моя собствен начин. Медицината изисква предварителна
подготовка, четене, педантичност, а изкуството ме кара да се отдам повече на вътрешното
си чувство. Нещата се получават сами. Обичам ги и двете.


B.S. : Какво Ви вдъхнови да направите дебютната си изложба?
Ирена
: Изкуството е деликатен начин за споделяне. Харесва ми, че правя нещо ново. За мен това е експеримент със себе си – красив и може би неповторим – хаха...


B.S. : Какво ще представите на изложбата си в края на октомври месец? Какви са темите,
които сте засегнали?

Ирена: На изложбата ще представя моите мисли, чувства, цветовете които харесвам, настроенията ми. Беше ми любопитно да изпробвам различни видове бои, подходи, форми. Не съм посещавала курсове и така съм напълно „чиста“ и „наивна“ в това, което правя. Без да е
целенасочено се получи така, че една от темите е синият цвят, защото го обичам. Той може
да е небе, коса, цвете или просто синьо.


B.S. :  Кога направихте картините за тази изложба?
Ирена
: През изтеклата една година, когато исках да създавам, да излея емоция, да
експериментирам и в началото беше много неистово, малко припряно, като малко дете. С
времето се научих да съм по-търпелива, но някой път направо „ме сърбят ръцете“.


B.S. : Защо „Мълчаливо“?
Ирена
: „Мълчаливо“ защото не обичам излишни думи, емоции, претрупване на каквото и да било. В повечето случаи предпочитам изчистения и минималистичен стил. Когато са спестени
повечето думи може да си говорим с поглед и усмивка, там където това може да се получи е
истинско. Иска ми се хората, които ще погледнат някоя от картините ми спонтанно да
почувстват нещо или да им хрумне някоя мисъл – тяхна, лична, истинска.

 

B.S. : Можете ли да определите картините си като част от определен стил или
направление?

Ирена: Би ми се искало да съм близо до абстракнтото изразяване. Обичам много внушенията на Макс Ернст, Рене Магрит, Салвадор Дали. Но абстрактният експресионизъм на Марк Ротко
ми е краен. Бих се радвала ако картините ми са с усещането като от книгите на Тери
Пратчет – да има фантазия, магия, изненада и обръщане на статуковото, просто друг
поглед върху обичайното.

 

B.S. : И еидн въпрос за вдъхновението, без който няма как да продължим. Какво е за вас
рисуването – себеизразяване, терапия или от всичко по малко?

Ирена: Рисуването е връщане към себе си и да – повече е себеизразяване. Мислейки за изложбата в мен има известен страх, малко колебание, дори малко срамежливост, защото някой може да
стигне до душата ми. Странното е, че имам увереността, че зная какво правя и как да го
направя, дори и когато опитвам нова техника, друг мащаб ... все едно съм го правила
винаги.


B.S. : Къде най-много обичате да рисувате?
Ирена
: Нямам любимо място, иначе – в главата си.


B.S. : Много артисти се вдъхновяват от музиката. Какво обичате да слушате докато
творите или предпочитате да е „мълчаливо“?

Ирена: Хаха ... крайно мълчалива не съм. Винаги рисувам на музика, обикновенно по-бавна и
мелодична и май в един момент спирам да я чувам.


B.S. : Какво мислите за арт сцената в България?
Ирена
: Мисля, че е модерна, свободна и завладяваща, и дано да няма много суета. Харесвам
постановките с импровизация и участие на публиката, съвременните поети, които излизат
на сцена.... Според мен големите въпроси са едни и същи през всички времена, само
отговорите са с нови нюанси от новото време.

 

B.S. : Приближават ли ни новите технологии до изкуството или ни отдалечават?
Ирена
: Изкуството е вечно, както всички знаят и няма приближаване или отдалечаване от него. То 
Е. В миналото в син цвят са изобразявани само светците, защото синята боя била най-
скъпа и дефицитна. В днешно време и децата рисуват със син тебешир. В този смисъл

технологиите са въпрос на време като използване и приемане. Има чудесни примери за
нов тип музеи – дигиталните, които съществуват благодарение на новите технологии и са
изумителен начин за представяне на реалности.


B.S. : И за финал, имате ли девиз или любим цитат?
Ирена
: Убедила съм се, че човек не може да излъже себе си и затова – бъди себе си!